Покривните фотоволтаични системи се превръщат в предпочитан алтернативен източник на енергия

Два мита и рестриктивната регулация възпрепятстват масовото навлизане на фотоволтаничните системи в домовете на хората

• Несигурен източник на енергия

Да, има облачни и дъждовни дни, когато произведената енергия е твърде ограничена.

Има моменти, когато консумацията на домакинството или бизнеса не съвпада по време с най-интензивното производство (обикновенно на обяд ни няма вкъщи). Но послединте няколко години се развиха технологии, които преодоляват това. На първо място това са системите системите за съхранение на енергия, но също и програмиране на консуматорите в домът да увеличават или намаляват потреблението. Например климатициите през лятото могат да се настроят да охлаждат по-интензивно през деня при силното слънцегреене (на 15 градуса), вечер задената температура да се вдигне на 22 градуса. Така без допълнителна инвестиция се организира т.н. термичен сторидж. Бойлера, пералнята, миялната и т.н. също могат да се програмират и приоритизират да работят спрямо прозводството на системата.

Собствениците на електрическия автомобил пък имат чудесната възможност да използват батериите на автомобила за поемане на излишъците при производството.

Системите за собствена консумация практически се развиват като гъвкав и умен инструмент за подобряване на енергийната ефективност и все по-надежден резерв за случаите, когато има прекъсване на електрозахранването. Потребителите, които имат собствено производство на електроенергия стават много по мотивирани да управляват умно и пестеливо своята консумация, в резултат финансовия ефект от инсталирането на подобна система става много по-голям от пряката икономия.

Все по-често споменаваните термини smart grid и micro-grid  (умна мрежа и микро мрежа) са базирани на оперирането в синхрон/баланс на множество или няколко „разпределени“ производителя и потребителя. Соларните системи за собствено потребление, свързани в локална или регионална мрежа, са гръбнака на бъдещата енергийна система.

• Дълга или неясна възвращаемост

Основната част на системата – фотоволтаничния модул има полезен живот над 30 години.

За условията на България една система 5 КВ инсталирана мощност произвежда средногодишно 6500 кВч. Доставната цена за домакинствата и малкия бизнес е средно 0.2 лв/кВч. Или системата спестява (носи доход) от около 1300 лв. средногодишно. Ако допуснем, че тази цена не се промени, за очаквания срок на експоатация на системата се спестяват (генерира доход) в размер на 39 000 лева или около 20 000 евро. Това срещу инвестиции в размер на между 6000 и 9000 евро.

Така соларните системи за собствена консумация се превръщат в чудесен спестовен или инвестиционен инструмент. Вместо 1% лихва в банката, 6 000 евро вложени в соларна система носят 10%. При недостиг на собствени средства – банките в Европа и у нас с удоволствие кредитират подобни инсталации, поради ниския риск и ясния паричен поток.

В България генералния проблем, който стои пред масовото разпространение на подобни инсталации е законодателните ограничия и мъчителните процедури, които електроразпределителните дружества прилагат за да откажат инвеститорите.

За инсталирането на климатични тела или газови съоръжения не се изискват никакви разрешения ( Чл. 151, ал. 1 от Закона за устройство на територията), докато за много по-безопасните соларни системи трябва разрешение за строеж. Присъединяването на такова съоръжение към мрежата на разпределителните дружества отнема минимум половин година. Соларпро холдинг, заедно с останалите инсталаторски компании в България разработи предложениея за облекчаване на режима за изграждане и присъединяване на подобни съоръжения. Вижте повече тук